Какво знаем за годежните пръстени и техният завет?
Мнозинството от източници твърдят, че началото е било поставено в Древен Египет. Там бракът е бил изключително важен за общественото положение и е бил съпроводен с много традиции и церемонии. Интересно е, че са смятали че кръгът символизира непрестанната любов на младоженците, както и че пръстенът задължително трябва да се носи на лявата ръка на безименния пръст. Причината е в една вена, която го свързва със сърцето. В християнските обичаи обаче нещата се разминават. До 16 век пръстенът се е носил на средния пръст на дясната ръка, едва след това започва да се слага на лявата. Българските традиции са за носене на безименния пръст на дясната. В днешно време традицията повелява булката да има два пръстена – халка и годежен пръстен. Дали ще ги носи и двата на един и същи пръст или пък на различни ръце, си зависи изцяло от предпочитанията на жената. Все пак пръстените са символ на любов, а не са установени със закон правила.
Първите годежни пръстени на пещерняците и египтяните
Интересна история е тази за пещерните хора, които показвали, че искат някоя жена, като я завързвали със въжета, треви и корени. Ако се съгласяла, да не избяга, тогава я развързвали на части и оставяли само малко въженце на един от пръстите й. По този начин си личало, че тази жена е нечия собственост. За огромна радост на всички, този ритуал не е станал традиция в съвремието. Останал е само елемента с пръстена и то вече далеч не е символ на собственост, а на любов.
Повечето годежни пръстени при египтяните не са били изработвани от благородни метали в началото, а от слонова кост, кожа или пък коноп, твърдят от бижутерия СОМАХА. Ценели ги толкова много, че повечето египтяни били погребвани с тях. Освен това се считало, че ако пръстенът се счупи е много лоша поличба. А ако се махне умишлено любовта между двойката ще отлети и това ще е краят на съвместният им път.
Римските годежни пръстени
Римляните пък поставили основите на традицията всяка жена да показва, че е женена чрез пръстена. Повечето имали по два пръстена, но не халка и годежен, а един за пред хората и един за вкъщи. Обикновено този за пред хората бил по-златен и с украшения, а този за вкъщи, докато готви и чисти бил просто метален. Те също носели бижуто на безименния си пръст. Спрямо египтяните обаче римляните използвали пръстенът по-скоро за да предявят собственост над жената, а не толкова за вричането в любов. По това време много от жените нямали равни права с мъжете, нито пък достатъчната финансова обезпеченост. Най-често съпругът откупувал девойката направо от баща й. Предлагането на брак на самата девойка не било важно, важно било баща й да се съгласи за тези пари да я даде. Интересно било, че на някои пръстени имало изобразено малко ключе, което символизирало защитаването на брачния партньор, както и „отключването на богатство“. Римляните са били и първите, които почнали да си гравират пръстените с имена и инициали.
Гръцките годежни пръстени
Гърците, спрямо останалите народи, са били доста по-романтични. Те са давали пръстен с обещание за годеж – прародителят на днешния годежен пръстен. Само дето не винаги значел, че скоро ще се оженят, а по-скоро бил символ на загриженост и приятелство. В гръцката митология се разпространява по-различна история за първия годежен пръстен със скъпоценен камък. Прометей смъкнал огънят на земята и бил наказан от Зевс, да е окован на скала в Кавказ. Наказанието му трябвало да трае вечно и той да понася мъченията без да може да се предаде. В един момент обаче на Зевс му дожаляло и го помилвал, простил му прегрешението и го пуснал свободен. Условието било да носи на пръстен, изработен от метал с парче камък на него. Камъчето било от скалата на която бил разпънат. Пръстенът с камъка му служел за „обеца на ухото“. Далеч от романтичната представа за годежните пръстени, това било според гърците началото на идеята за годежен пръстен с камък върху него.
Романтична на периоди, дългата история на годежните пръстени е само още едно доказателство, че златните и сребърни бижута са съпътствали хората през всички векове. Макар днес да се счита, че любовта и брака не се нуждаят от допълнителни символи, колкото по-голям е годежният пръстен, толкова по-голям шанс има предложението за брак да бъде прието.
